<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?><FictionBook xmlns="http://www.gribuser.ru/xml/fictionbook/2.0" xmlns:l="http://www.w3.org/1999/xlink"><description><title-info><genre>prose_classic</genre><author><first-name>Ангел</first-name><last-name>Каралийчев</last-name></author><book-title>Есенна приказка</book-title><keywords>Детска литература</keywords><lang>bg</lang><src-lang>bg</src-lang><sequence name="Най-тежкото имане" number="24"/></title-info><document-info><author><nickname>(неизвестен автор)</nickname></author><program-used>Mylib SfbToFb2 Converter, fb2cut 2.5.4, fb2cut 2.6.2</program-used><date>2010-07-04 23:58:41</date><id>http://chitanka.info/text/3389</id><version>0.1</version><history><p>0.1 (2007-08-31 08:00:00) — Добавяне</p></history></document-info></description><body><title><p>Ангел Каралийчев</p><p>Есенна приказка</p></title><section><p>— Славенце — рече болната птичка, като се надигна от гнездото и погледна със светлото си око надоле към пилето, което шумолеше в тревата й миеше с росни капки перцата на крилата си, — иди, маминото, в лозята да ми намериш едно зрънце от жълт грозд, че ми е изгоряла душицата за сладко нещо!</p><p>— Отивам, мамо. Додето се дигне росата от жълтите листа на брезовата горичка, ще си дойда. Ти лежи в гнездото и чакай.</p><p>Славейчето пъргаво разпери своите малки криле и се упъти право към дядовото Радойково лозе, където под лозите зрееха най-едрите жълти гроздове. Седнал под една праскова, дядо Радойко плетеше кошница от лозина. От време на време посягаше нагоре с ръка, откъсваше някоя мека праскова, раз-хапваше я и пак се навеждаше над кошниците. До гърба му лежеше гътната празна газена тенекия. От време на време старецът удряше с тоягата си и плашеше косовете да не кълват гроздето. Тя му беше барабан.</p><p>Славейчето кацна на едно клонче над дядовата Радойнова глава и почна тънко да чурулика.</p><p>— Дядо Радойко — думаше то, — ще ми позволиш ли да откъсна едно зрънце грозде за болната си майка? Тя лежи в гняздото и чака. Може ли?</p><p>Но старецът не му отвърна нищо, защото не разбираше славеев език. Молбата на славейчето му се стори песен.</p><p>— Брей, че хубаво пее крилатичкото! — въздъхна той, бутна си калпака на темето и посегна да откъсне още една праскова.</p><p>Птичето пръпна нагоре, побягна към долния край на лозето и реши да открадне едно зърно. Слезе под една кичеста лоза с бяло грозде и устата му се наляха, като погледна натегналите надоле кехлибарени гроздове. Но то не посмя да клъвне от гроздето, ами се огледа да види няма ли на земята някое отронено зърно — него да вземе. Под нея лозя нямаше. Славейчето подскокна под друга и там намери едно. Туй зърно беше паднало отвисоко и тъй силно се ударило, че се беше пукнало. Протегна шия нашето пиле и разтвори човка. Но щом докосна плода за кожицата, над главата му изгърмя дядо Радойко с празната тенекия. Разтреперано от ужас, славейчето остави зърното и хвръкна да бяга с всички сили. Върна се при болната си майка и почна да й разправя премеждието си.</p><p>— Нищо — въздъхна майка му и почна да го милва нежно с крилото си по главата, — нищо, пиленце, друг път ще ми донесеш грозде. Когато дядо Радойко обере лозето си, там няма да има никого. Ти ще идеш, ще претърсиш всичките лози и ако имаме късмет, ще намериш някое забравено зърно. Нищо, чедо — хортуваше тя и очите й потъваха във влага.</p><p>Славейчето се нажали, хвръкна навътре в гората и кацна на една лешникова вейка над горския път. Въздъхна. Мъката, която се беше натрупала в душата му, натежа и почна да напира навън. То отвори уста и запя, но песента му беше толкова жална, че разплака белия камък, който стоеше забит край пътя с едно черно число на челото. Едри каменни сълзи, затупкаха в праха и без малко щяха да удавят една тънконога мравка, която случайно минаваше край камъка.</p><p>Мравката побягна настрана и погледна учудено с големите, си очи.</p><p>— Защо плачеш, камъко? — попита тя.</p><p>— Славейчето ме разплака. Песента му е тъй жална, че не мога да сдържам сълзите си. Питай него.</p><p>— Хей, песнопоецо — провикна се тя, — защо разплакваш камъните? Ела тука да ми разкажеш!</p><p>Славейчето слезе, кацна на пътя до мравката и всичко и разказа.</p><p>— Само за едно гроздово зърно ли ти е мъката, нямаш ли друга грижа? — попита мравката.</p><p>— Нямам — отвърна птичето.</p><p>— Тръгвай тогава на кладенчето с мъхнатата коруба, дето е под синора на дядовото Радойково лозе. На пътеката под самото кладенче ще намериш не едно, а две жълти гроздови зърна. От дядовото Радойково лозе са. Всеки ден на пладне дядо Радойко слиза на кладенчето да си налее вода в кратунката. Вчера той донесе един голям грозд и го потопи в кладенчето да изстине. Когато си тръгна и дясната му ръка почна да трепери — нали ръцете на старите хора винаги треперят — от грозда се отрониха двете най-сладки зърна и паднаха на земята. Аз като ги видях, очите ми останаха в тях. Помислих си: „Ех, да мога някак да търкулна едното към дома!“ Но няма как. Зърното е тежко, пък аз съм слаба. Не мога да го мръдна. Иди поне ти. Клъвни едното, а другото занеси в гняздото на майка си.</p><p>Славейчето се втурна към кладенчето и намери гроздовите зърна, зарадва се, пръпна с криле, грабна ги лакомо с човка и литна назад. Когато мина край жилището на мравката, то пусна пред вратата й едното зърно, а другото отнесе на болната си майка.</p></section></body><body name="info"><title><p>Информация за текста</p></title><section><p>©  Ангел Каралийчев</p><empty-line/><p>Сканиране и разпознаване: unicode, 2007</p><p>Редакция: BHorse, 2007</p><empty-line/><p><strong>Публикация:</strong></p><p>Ангел Каралийчев, НАЙ-ТЕЖКОТО ИМАНЕ — ПРИКАЗКИ И РАЗКАЗИ</p><p>Съставител ГЕОРГИ СТРУМСКИ</p><p>Библиотечно оформление СТЕФАН ГРУЕВ</p><p>Редакционна колегия ЕФРЕМ КАРАНФИЛОВ, ИВАН ЦВЕТКОВ, ЙОРДАН МИЛЕВ, КАМЕН КАЛЧЕВ</p><p>Отговорен редактор НИКОЛАЙ ЯНКОВ. Редактор на издателството АННА ПАНЧЕВА</p><p>Илюстрации АЛЕКСИ НАЧЕВ. Художник на корицата РАДОЙ БОЯДЖИЕВ. Художествен редактор ИВАН МАРКОВ</p><p>Технически редактор ЕЛЕНА МЛЕЧЕВСКА. Коректор ТАНЯ СИМЕОНОВА</p><p>Първо издание. ЛГ. V. Тематичен № 13/9537172431/6006-2-79</p><p>Дадена за набор на 23. IV. 1979 г. Подписана за печат на 27. IX. 1979 г. Излязла от печат на 10. X. 1979 г.</p><p>Поръчка № 118. Формат 1/16 60&#xD7;90. Тираж 60 000. Печатни коли 16. Издателски коли 16. Цена 2 лв.</p><p>„НАРОДНА МЛАДЕЖ“ — ИЗДАТЕЛСТВО НА ЦК НА ДКМС. МОНОФОТО, ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗИЯ ДПК „Д. БЛАГОЕВ“. СОФИЯ — 1979</p><empty-line/><p>Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3389]</p><p>Последна редакция: 2007-08-31 08:00:00</p></section></body></FictionBook>