<p>Хитрият заек</p><p>Приказка на суахили</p>

Живял едно време един султан и във владенията му нямало вода. И ето, събрали се веднъж всички животни, които живеели там, за да изкопаят кладенец. Едничък само заекът отказал да копае. Оплакали се животните на султана:

— Заекът не иска да копае кладенец.

Султанът им отговорил:

— Добре, оставете го, копайте сами!

Отишли да копаят, а когато изкопали, взели да носят вода. Тогава зайката рекла на заека:

— А какво ще пием ние, откъде ще вземем вода?

А заекът отговорил:

— Не се бой, ще вземем вода от кладенеца.

Научили за това животните и решили да вардят кладенеца.

— Хайде — казали те — да причакаме заека тук, при кладенеца, и да го уловим.

А хиената рекла:

— Аз ще остана тук сама, веднага ще го хвана.

Тя останала да чака и, когато настъпила вечерта, видяла заека, който идел с две кратуни: едната от тях била празна, в другата имало мед.

Приближил заекът до кладенеца и казал:

— Слушай, хиено, трябва ми вода. Не може ли да мина оттук?

Хиената му отговорила:

— Щом ти трябва вода, мини!

Тогава заекът рекъл:

— Моята вода е сладка, а твоята лоша, защо ми е твоята вода?

— Слушай, зайо — помолила го хиената, — дай ми да опитам от твоята вода.

Заекът налял малко мед право в устата на хиената. Хиената извикала:

— Сипи ми, сипи ми още, твоята вода наистина е много сладка.

— Добре — рекъл заекът, — но най-напред трябва да те вържа здраво о дървото, за да не паднеш.

— Хубаво де, вържи ме — съгласила се хиената, — само ми дай още от твоята вода и гледай да не ме връзваш много здраво.

Но заекът взел да я връзва о дървото здраво-здраво, а когато я вързал, хиената му рекла:

— Дай ми сега от твоята вода.

Заекът се разсмял, набил хиената, налял вода от кладенеца и си отишъл, като оставил хиената вързана о дървото.

И ето, рано сутринта всички животни се запътили към кладенеца. Щом видели хиената, попитали я:

— Какво се е случило с тебе, хиено?

— Дойдоха много животни и ме вързаха.

— Колко? — попитал лъвът.

— Много, много! — извикала хиената. Но лъвът й рекъл:

— Лъжеш, хиено, тебе те е вързал само заекът.

Животните отвързали хиената и се върнали в града.

А лъвът рекъл:

— Аз ще остана да пазя кладенеца тази нощ и ще го уловя.

Отишъл лъвът на кладенеца, скрил се в храстите и зачакал. И ето, късно вечерта пак дошъл заекът и почукал по кладенеца:

— Може ли?

Но лъвът нищо не му отговорил, седял тихо.

— Ще взема вода само за къпане, не ми трябва вода за пиене: аз си имам сладка вода — рекъл заекът.

Но лъвът, както преди, мълчал. Тогава заекът взел черпалото, за да си налее вода, но лъвът се хвърлил върху него и го хванал. Заплакал заекът и казал:

— Аз не искам вода, мене съвсем не ми трябва твоята вода, моята вода е по-сладка.

Лъвът помолил:

— Дай ми малко.

И заекът му налял в устата мъничко мед. Лъвът пийнал и рекъл:

— Наистина е сладка, я дай още.

А заекът отговорил:

— Чакай, най-напред трябва да те вържа по-здраво о дървото, за да не паднеш.

— Хайде връзвай — рекъл лъвът нетърпеливо — и дай още вода!

И когато заекът го вързал здраво, лъвът рекъл:

— Хайде, дай де.

Но заекът му отговорил:

— Ти имаш ли ум, лъве?

Той си налял вода, изкъпал се в кладенеца и си отишъл в къщи.

И ето, рано сутринта дошли пак всички животни да видят уловил ли е лъвът заека. Когато хиената видяла лъва, засмяла се и попитала:

— Е, какво, много ли животни те връзваха, лъве?

Лъвът й отговорил:

— Ох, не приказвай, хиено, той ме надхитри.

Животните го отвързали. Тогава костенурката рекла:

— Аз ще го уловя, ще остана тук тази нощ.

Вмъкнала се костенурката в кладенеца и се скрила под водата. Дошъл заекът при кладенеца и почукал:

— Има ли тук някой днеска?

Костенурката мълчала. Тогава заекът рекъл:

— Добре, аз ще си взема вода.

Налял си заекът вода и се мушнал в кладенеца да се къпе. Щом проврял там дясната си лапа, костенурката веднага го хванала. Заплакал заекът и казал:

— Кой си ти? Аз не искам вода, остави ме, моята вода е сладка, искаш ли да ти дам да опиташ?

Но костенурката все тъй мълчала и здраво го държала за лапата. Тогава заекът проврял лявата си лапа, но тя хванала и нея. Пак заплакал заекът, искал да се измъкне, но костенурката, както преди, го държала здраво.

И на сутринта пак дошли животните, видели заека и рекли:

— Най-сетне уловихме заека! Хайде да го вържем и да го отведем при султана.

— Защо отказваше да копаеш кладенец, а сега мъкнеш вода? — попитал го султанът.

— Заповядай да ме вържат, и аз ще умра — отговорил заекът.

— Вържете го! — заповядал султанът.

— Само не ме връзвайте с кокосово въже1 — замолил се заекът, — а ме вържете с бананово, и аз веднага ще умра, щом ме хвърлите на слънце.

Вързали го с бананово въже и го оставили на слънце. И лежал той така много часове поред и изведнъж животните чули как пука банановото въже. Тогава рекли на султана:

— Заекът ще скъса въжето.

Но хитрият заек рекъл:

— Оставете ме, аз умирам.

Най-сетне заекът напрегнал всичките си сили и въжето се скъсало. Тогава хукнал да бяга, колкото му държат краката, така че никой не могъл да го хване.