<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?><FictionBook xmlns="http://www.gribuser.ru/xml/fictionbook/2.0" xmlns:l="http://www.w3.org/1999/xlink"><description><title-info><genre>prose_classic</genre><author><first-name>Хитрият</first-name><last-name>заек</last-name></author><book-title>Приказка на суахили (Приказка на суахили)</book-title><keywords>Детска литература</keywords><lang>bg</lang><src-lang>ru</src-lang><translator><first-name>Атанас</first-name><last-name>Далчев</last-name></translator><sequence name="Приказки на африканските народи" number="21"/></title-info><src-title-info><genre>prose_classic</genre><author><nickname>(unknown author)</nickname></author><book-title>(no data for original title)</book-title><lang>ru</lang></src-title-info><document-info><author><nickname>(неизвестен автор)</nickname></author><program-used>Mylib SfbToFb2 Converter, fb2cut 2.5.4, fb2cut 2.6.2</program-used><date>2010-11-14 23:33:57</date><id>http://chitanka.info/text/3459</id><version>0.1</version><history><p>0.1 (2007-09-06 08:00:00) — Добавяне</p></history></document-info></description><body><title><p>Хитрият заек</p><p>Приказка на суахили</p></title><section><p>Живял едно време един султан и във владенията му нямало вода. И ето, събрали се веднъж всички животни, които живеели там, за да изкопаят кладенец. Едничък само заекът отказал да копае. Оплакали се животните на султана:</p><p>— Заекът не иска да копае кладенец.</p><p>Султанът им отговорил:</p><p>— Добре, оставете го, копайте сами!</p><p>Отишли да копаят, а когато изкопали, взели да носят вода. Тогава зайката рекла на заека:</p><p>— А какво ще пием ние, откъде ще вземем вода?</p><p>А заекът отговорил:</p><p>— Не се бой, ще вземем вода от кладенеца.</p><p>Научили за това животните и решили да вардят кладенеца.</p><p>— Хайде — казали те — да причакаме заека тук, при кладенеца, и да го уловим.</p><p>А хиената рекла:</p><p>— Аз ще остана тук сама, веднага ще го хвана.</p><p>Тя останала да чака и, когато настъпила вечерта, видяла заека, който идел с две кратуни: едната от тях била празна, в другата имало мед.</p><p>Приближил заекът до кладенеца и казал:</p><p>— Слушай, хиено, трябва ми вода. Не може ли да мина оттук?</p><p>Хиената му отговорила:</p><p>— Щом ти трябва вода, мини!</p><p>Тогава заекът рекъл:</p><p>— Моята вода е сладка, а твоята лоша, защо ми е твоята вода?</p><p>— Слушай, зайо — помолила го хиената, — дай ми да опитам от твоята вода.</p><p>Заекът налял малко мед право в устата на хиената. Хиената извикала:</p><p>— Сипи ми, сипи ми още, твоята вода наистина е много сладка.</p><p>— Добре — рекъл заекът, — но най-напред трябва да те вържа здраво о дървото, за да не паднеш.</p><p>— Хубаво де, вържи ме — съгласила се хиената, — само ми дай още от твоята вода и гледай да не ме връзваш много здраво.</p><p>Но заекът взел да я връзва о дървото здраво-здраво, а когато я вързал, хиената му рекла:</p><p>— Дай ми сега от твоята вода.</p><p>Заекът се разсмял, набил хиената, налял вода от кладенеца и си отишъл, като оставил хиената вързана о дървото.</p><p>И ето, рано сутринта всички животни се запътили към кладенеца. Щом видели хиената, попитали я:</p><p>— Какво се е случило с тебе, хиено?</p><p>— Дойдоха много животни и ме вързаха.</p><p>— Колко? — попитал лъвът.</p><p>— Много, много! — извикала хиената. Но лъвът й рекъл:</p><p>— Лъжеш, хиено, тебе те е вързал само заекът.</p><p>Животните отвързали хиената и се върнали в града.</p><p>А лъвът рекъл:</p><p>— Аз ще остана да пазя кладенеца тази нощ и ще го уловя.</p><p>Отишъл лъвът на кладенеца, скрил се в храстите и зачакал. И ето, късно вечерта пак дошъл заекът и почукал по кладенеца:</p><p>— Може ли?</p><p>Но лъвът нищо не му отговорил, седял тихо.</p><p>— Ще взема вода само за къпане, не ми трябва вода за пиене: аз си имам сладка вода — рекъл заекът.</p><p>Но лъвът, както преди, мълчал. Тогава заекът взел черпалото, за да си налее вода, но лъвът се хвърлил върху него и го хванал. Заплакал заекът и казал:</p><p>— Аз не искам вода, мене съвсем не ми трябва твоята вода, моята вода е по-сладка.</p><p>Лъвът помолил:</p><p>— Дай ми малко.</p><p>И заекът му налял в устата мъничко мед. Лъвът пийнал и рекъл:</p><p>— Наистина е сладка, я дай още.</p><p>А заекът отговорил:</p><p>— Чакай, най-напред трябва да те вържа по-здраво о дървото, за да не паднеш.</p><p>— Хайде връзвай — рекъл лъвът нетърпеливо — и дай още вода!</p><p>И когато заекът го вързал здраво, лъвът рекъл:</p><p>— Хайде, дай де.</p><p>Но заекът му отговорил:</p><p>— Ти имаш ли ум, лъве?</p><p>Той си налял вода, изкъпал се в кладенеца и си отишъл в къщи.</p><p>И ето, рано сутринта дошли пак всички животни да видят уловил ли е лъвът заека. Когато хиената видяла лъва, засмяла се и попитала:</p><p>— Е, какво, много ли животни те връзваха, лъве?</p><p>Лъвът й отговорил:</p><p>— Ох, не приказвай, хиено, той ме надхитри.</p><p>Животните го отвързали. Тогава костенурката рекла:</p><p>— Аз ще го уловя, ще остана тук тази нощ.</p><p>Вмъкнала се костенурката в кладенеца и се скрила под водата. Дошъл заекът при кладенеца и почукал:</p><p>— Има ли тук някой днеска?</p><p>Костенурката мълчала. Тогава заекът рекъл:</p><p>— Добре, аз ще си взема вода.</p><p>Налял си заекът вода и се мушнал в кладенеца да се къпе. Щом проврял там дясната си лапа, костенурката веднага го хванала. Заплакал заекът и казал:</p><p>— Кой си ти? Аз не искам вода, остави ме, моята вода е сладка, искаш ли да ти дам да опиташ?</p><p>Но костенурката все тъй мълчала и здраво го държала за лапата. Тогава заекът проврял лявата си лапа, но тя хванала и нея. Пак заплакал заекът, искал да се измъкне, но костенурката, както преди, го държала здраво.</p><p>И на сутринта пак дошли животните, видели заека и рекли:</p><p>— Най-сетне уловихме заека! Хайде да го вържем и да го отведем при султана.</p><p>— Защо отказваше да копаеш кладенец, а сега мъкнеш вода? — попитал го султанът.</p><p>— Заповядай да ме вържат, и аз ще умра — отговорил заекът.</p><p>— Вържете го! — заповядал султанът.</p><p>— Само не ме връзвайте с кокосово въже<a l:href="#note_1-1" type="note">1</a> — замолил се заекът, — а ме вържете с бананово, и аз веднага ще умра, щом ме хвърлите на слънце.</p><p>Вързали го с бананово въже и го оставили на слънце. И лежал той така много часове поред и изведнъж животните чули как пука банановото въже. Тогава рекли на султана:</p><p>— Заекът ще скъса въжето.</p><p>Но хитрият заек рекъл:</p><p>— Оставете ме, аз умирам.</p><p>Най-сетне заекът напрегнал всичките си сили и въжето се скъсало. Тогава хукнал да бяга, колкото му държат краката, така че никой не могъл да го хване.</p></section></body><body name="info"><title><p>Информация за текста</p></title><section><p>© 1979 Атанас Далчев, превод от руски</p><empty-line/><p>Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007</p><empty-line/><p><strong>Публикация:</strong></p><p>ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ</p><p>ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ</p><p>ВТОРО ИЗДАНИЕ</p><p>Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ</p><p>Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ</p><p>Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА</p><p>Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ</p><p>9537526432</p><p>Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.</p><p>Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.</p><p>Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а</p><p>Печатница „Д. Благоев“ София</p><empty-line/><p>СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ</p><p>Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина</p><p>М—Л, 1959</p><empty-line/><p>Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3459)</p><p>Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00</p></section></body><body name="notes"><section id="note_1-1"><title><p>1</p></title><p>Кокосовото въже е много яко; а банановото, когато изсъхне, лесно се къса.</p></section></body></FictionBook>