Това е приказка. Гледай, ето я. Тя дойде. Да я чуем.

Тази приказка е за царя и бръснаря. Наричали бръснаря Дан Курама. Дан Курама бръснел царя и царят му рекъл:

— Ако хората научат, че на главата си имам рог, значи ти си им разказал.

— Аз никому няма да разкажа — обещал Дан Курама, макар много да му се искало да разкаже някому, че царят има на главата си рог.

И ето, отишъл веднъж той в гората, изровил трапче, долепил устни до него и прошепнал:

— Царят има на главата си рог! Царят има на главата си рог! — И прибавил: — Аз го казах, аз го зарових.

После се върнал в къщи.

Но бръснарят не знаел, че в трапчето, което изкопал, имало зрънце сорго. Скоро завалели дъждове, зърното покълнало и от него израсло стъбло сорго. Из гората скитал един човек, видял хубавото сорго, откъснал класчетата и ги сложил в джоба си. После отчупил стъблото на соргото и рекъл:

— Я да отнеса това стъбло на моите деца, нека си направят от него свирчица.

Занесъл в къщи зърното и стъблото. Със зърната нахранил коня, а стъблото дал на децата си. Те направили от него свирчица. И щом засвирили с нея, свирчицата запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря!“ Бащата попитал децата:

— Кой каза това? Вие ли?

— Не ние, свирчицата сама го каза.

— Лъжете, мигар свирчицата може да пее сама! — възкликнал бащата.

Но момчетата уверявали, че пеят не те, а самата свирчица.

— Дайте ми я, аз ще видя — рекъл бащата. Щом долепил свирчицата до устата си, тя запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря“!

Уплашил се бащата, дал на децата свирчицата и им забранил да свирят с нея. Но когато си отишъл, децата взели свирчицата и се запътили за града. Отишли в града, засвирили със свирчицата и тя запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря“. Минали покрай къщата на царя, а царят чул тази песенчица. Минали и покрай къщата на Дан Курама и той също я чул. Повикал момчетата и ги попитал:

— Откъде сте взели тази свирчица?

— Даде ни я тате.

— Не свирете с нея!

— Ние не свирим, свирчицата сама пее — отговорили децата.

Изплашил се бръснарят и се помъчил да си спомни къде е разправил, че царят има на главата си рог.

А момчетата си тръгнали за дома, по пътя те свирили със свирчицата, свирчицата пяла и скоро вестта, че царят има на главата си рог, се разнесла из целия град.

И царят научил, че за неговия рог знае вече целият град. Повикал той своя приближен на име Маджидади и рекъл:

— Повиках те, за да се посъветвам какво да правя. Дан Курама ме излъга и аз искам да го накажа.

— Не бива да правиш това — отговорил Маджидади.

— Не, ще го накажа, така се бяхме разбрали с него. Той почна да ме бръсне и аз му рекох, че ако някой узнае за моя рог, ще го накажа. А сега за това говори целият град!

— Но може би бръснарят не е казал нищо! Повикай го и го разпитай! А ако не ти каже истината, нека го отведат при съдията — посъветвал го Маджидади. — Ако е виновен — ще го накажеш, ако съдът го оправдае — ще го пуснеш.

Повикали бръснаря. Когато дошъл, царят попитал:

— Помниш ли какво се бяхме уговорили?

— Какво? — попитал бръснарят.

— Ах, ти си забравил! А аз помня: нали обеща да мълчиш, а сега всички знаят, че на главата си имам рог — рекъл царят.

— Никому не съм казал за това — отговорил бръснарят.

Маджидади посъветвал бръснаря да каже истината, но той уверявал, че никому не е казвал.

Тогава царят заповядал да отведат бръснаря при съдията. Съдията му заповядал да разкаже каква е работата. И бръснарят разказал:

— Условихме се с царя да го бръсна. Той ме предупреди, че ако хората научат, че има на главата си рог, ще заповяда да ме накажат. И аз не съм казвал никому, защото се боях. Само отидох в гората, изрових трапче, долепих до него уста и пошепнах, че царят има рог. После се върнах в къщи и досега не разбирам как хората са чули за това.

Съдията попитал Маджидади:

— Откъде е могъл царят да чуе тия думи?

— Но нали знаеш, че царят има много уши — отговорил му Маджидади.

Съдията заповядал да повикат царя. Царят обяснил:

— Аз казах на бръснаря, че ако хората научат, че имам рог, значи за това им е разказал той. И ето аз чух това от децата, които свиреха със свирчица.

Тогава съдията заповядал да повикат тези момчета. Когато дошли, съдията ги попитал:

— Донесохте ли свирчицата?

— Не.

— Вървете и я донесете — рекъл съдията. Когато момчетата донесли свирчицата, съдията я взел и я долепил до устата си, а свирчицата веднага запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря!“ Съдията заповядал да повикат бащата на момчетата и взел да го разпитва къде е намерил свирчицата.

— Ходех из гората, видях едно стъбло сорго, откъснах класчетата, видях, че стъблото е хубаво, отрязах го и го донесох на децата, за да си направят свирчица — разправил бащата.

Съдията казал на царя да вземе свирчицата и да я долепи до устата си. И свирчицата запяла:

„Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря“. И тогава съдията рекъл на царя:

— Трябва да помилваш бръснаря — самата свирчица е пяла това.

Но царят не се съгласил. Тогава съдията рекъл:

— Съдът не обвинява бръснаря: той е разказал на земята, а земята не може да разкаже никому. Ако бръснарят не се страхуваше, той щеше да разкаже на хората.

— Добре — съгласил се царят, — но нека си отиде от страната ми.

И Дан Курама трябвало да напусне тази страна. Царят му дал съпровождачи до границата. Когато минавали през гората, бръснарят видял една изсъхнала глава.

— Как си попаднала тук? — попитал той.

— Моят език ме доведе тук в гората — отговорила главата.

Побързал бръснарят да се върне назад и казал на царя, че видял в гората говореща мъртва глава. Царят не му повярвал.

— Нека ме убият, ако не е така! — възкликнал бръснарят.

Царят пратил хора в гората с бръснаря. Бръснарят попитал главата как е попаднала в гората, но главата не отговорила. Попитал я втори път, а тя все мълчала. Тогава царските хора рекли на бръснаря:

— Ти се уби с езика си.

Довели го при царя и той заповядал да накажат Дан Курама. Така езикът на бръснаря го погубил.

Такава е историята на Дан Курама, бръснаря.

© 1979 Атанас Далчев, превод от руски