<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?><FictionBook xmlns="http://www.gribuser.ru/xml/fictionbook/2.0" xmlns:l="http://www.w3.org/1999/xlink"><description><title-info><genre>prose_classic</genre><author><first-name>Историята</first-name><middle-name>на Дан</middle-name><last-name>Курама</last-name></author><author><first-name>бръснаря</first-name><last-name/></author><book-title>Приказка на хауса (Приказка на хауса)</book-title><keywords>Детска литература</keywords><lang>bg</lang><src-lang>ru</src-lang><translator><first-name>Атанас</first-name><last-name>Далчев</last-name></translator><sequence name="Приказки на африканските народи" number="52"/></title-info><src-title-info><genre>prose_classic</genre><author><nickname>(unknown author)</nickname></author><book-title>(no data for original title)</book-title><lang>ru</lang></src-title-info><document-info><author><nickname>(неизвестен автор)</nickname></author><program-used>Mylib SfbToFb2 Converter, fb2cut 2.5.4, fb2cut 2.6.2</program-used><date>2010-09-29 04:35:23</date><id>http://chitanka.info/text/3490</id><version>0.1</version><history><p>0.1 (2007-09-06 08:00:00) — Добавяне</p></history></document-info></description><body><title><p>Историята на Дан Курама, бръснаря</p><p>Приказка на хауса</p></title><section><p>Това е приказка. Гледай, ето я. Тя дойде. Да я чуем.</p><p>Тази приказка е за царя и бръснаря. Наричали бръснаря Дан Курама. Дан Курама бръснел царя и царят му рекъл:</p><p>— Ако хората научат, че на главата си имам рог, значи ти си им разказал.</p><p>— Аз никому няма да разкажа — обещал Дан Курама, макар много да му се искало да разкаже някому, че царят има на главата си рог.</p><p>И ето, отишъл веднъж той в гората, изровил трапче, долепил устни до него и прошепнал:</p><p>— Царят има на главата си рог! Царят има на главата си рог! — И прибавил: — Аз го казах, аз го зарових.</p><p>После се върнал в къщи.</p><p>Но бръснарят не знаел, че в трапчето, което изкопал, имало зрънце сорго. Скоро завалели дъждове, зърното покълнало и от него израсло стъбло сорго. Из гората скитал един човек, видял хубавото сорго, откъснал класчетата и ги сложил в джоба си. После отчупил стъблото на соргото и рекъл:</p><p>— Я да отнеса това стъбло на моите деца, нека си направят от него свирчица.</p><p>Занесъл в къщи зърното и стъблото. Със зърната нахранил коня, а стъблото дал на децата си. Те направили от него свирчица. И щом засвирили с нея, свирчицата запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря!“ Бащата попитал децата:</p><p>— Кой каза това? Вие ли?</p><p>— Не ние, свирчицата сама го каза.</p><p>— Лъжете, мигар свирчицата може да пее сама! — възкликнал бащата.</p><p>Но момчетата уверявали, че пеят не те, а самата свирчица.</p><p>— Дайте ми я, аз ще видя — рекъл бащата. Щом долепил свирчицата до устата си, тя запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря“!</p><p>Уплашил се бащата, дал на децата свирчицата и им забранил да свирят с нея. Но когато си отишъл, децата взели свирчицата и се запътили за града. Отишли в града, засвирили със свирчицата и тя запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря“. Минали покрай къщата на царя, а царят чул тази песенчица. Минали и покрай къщата на Дан Курама и той също я чул. Повикал момчетата и ги попитал:</p><p>— Откъде сте взели тази свирчица?</p><p>— Даде ни я тате.</p><p>— Не свирете с нея!</p><p>— Ние не свирим, свирчицата сама пее — отговорили децата.</p><p>Изплашил се бръснарят и се помъчил да си спомни къде е разправил, че царят има на главата си рог.</p><p>А момчетата си тръгнали за дома, по пътя те свирили със свирчицата, свирчицата пяла и скоро вестта, че царят има на главата си рог, се разнесла из целия град.</p><p>И царят научил, че за неговия рог знае вече целият град. Повикал той своя приближен на име Маджидади и рекъл:</p><p>— Повиках те, за да се посъветвам какво да правя. Дан Курама ме излъга и аз искам да го накажа.</p><p>— Не бива да правиш това — отговорил Маджидади.</p><p>— Не, ще го накажа, така се бяхме разбрали с него. Той почна да ме бръсне и аз му рекох, че ако някой узнае за моя рог, ще го накажа. А сега за това говори целият град!</p><p>— Но може би бръснарят не е казал нищо! Повикай го и го разпитай! А ако не ти каже истината, нека го отведат при съдията — посъветвал го Маджидади. — Ако е виновен — ще го накажеш, ако съдът го оправдае — ще го пуснеш.</p><p>Повикали бръснаря. Когато дошъл, царят попитал:</p><p>— Помниш ли какво се бяхме уговорили?</p><p>— Какво? — попитал бръснарят.</p><p>— Ах, ти си забравил! А аз помня: нали обеща да мълчиш, а сега всички знаят, че на главата си имам рог — рекъл царят.</p><p>— Никому не съм казал за това — отговорил бръснарят.</p><p>Маджидади посъветвал бръснаря да каже истината, но той уверявал, че никому не е казвал.</p><p>Тогава царят заповядал да отведат бръснаря при съдията. Съдията му заповядал да разкаже каква е работата. И бръснарят разказал:</p><p>— Условихме се с царя да го бръсна. Той ме предупреди, че ако хората научат, че има на главата си рог, ще заповяда да ме накажат. И аз не съм казвал никому, защото се боях. Само отидох в гората, изрових трапче, долепих до него уста и пошепнах, че царят има рог. После се върнах в къщи и досега не разбирам как хората са чули за това.</p><p>Съдията попитал Маджидади:</p><p>— Откъде е могъл царят да чуе тия думи?</p><p>— Но нали знаеш, че царят има много уши — отговорил му Маджидади.</p><p>Съдията заповядал да повикат царя. Царят обяснил:</p><p>— Аз казах на бръснаря, че ако хората научат, че имам рог, значи за това им е разказал той. И ето аз чух това от децата, които свиреха със свирчица.</p><p>Тогава съдията заповядал да повикат тези момчета. Когато дошли, съдията ги попитал:</p><p>— Донесохте ли свирчицата?</p><p>— Не.</p><p>— Вървете и я донесете — рекъл съдията. Когато момчетата донесли свирчицата, съдията я взел и я долепил до устата си, а свирчицата веднага запяла: „Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря!“ Съдията заповядал да повикат бащата на момчетата и взел да го разпитва къде е намерил свирчицата.</p><p>— Ходех из гората, видях едно стъбло сорго, откъснах класчетата, видях, че стъблото е хубаво, отрязах го и го донесох на децата, за да си направят свирчица — разправил бащата.</p><p>Съдията казал на царя да вземе свирчицата и да я долепи до устата си. И свирчицата запяла:</p><p>„Има рог на главата си царят, чух това от Дан Курама, бръснаря“. И тогава съдията рекъл на царя:</p><p>— Трябва да помилваш бръснаря — самата свирчица е пяла това.</p><p>Но царят не се съгласил. Тогава съдията рекъл:</p><p>— Съдът не обвинява бръснаря: той е разказал на земята, а земята не може да разкаже никому. Ако бръснарят не се страхуваше, той щеше да разкаже на хората.</p><p>— Добре — съгласил се царят, — но нека си отиде от страната ми.</p><p>И Дан Курама трябвало да напусне тази страна. Царят му дал съпровождачи до границата. Когато минавали през гората, бръснарят видял една изсъхнала глава.</p><p>— Как си попаднала тук? — попитал той.</p><p>— Моят език ме доведе тук в гората — отговорила главата.</p><p>Побързал бръснарят да се върне назад и казал на царя, че видял в гората говореща мъртва глава. Царят не му повярвал.</p><p>— Нека ме убият, ако не е така! — възкликнал бръснарят.</p><p>Царят пратил хора в гората с бръснаря. Бръснарят попитал главата как е попаднала в гората, но главата не отговорила. Попитал я втори път, а тя все мълчала. Тогава царските хора рекли на бръснаря:</p><p>— Ти се уби с езика си.</p><p>Довели го при царя и той заповядал да накажат Дан Курама. Така езикът на бръснаря го погубил.</p><p>Такава е историята на Дан Курама, бръснаря.</p></section></body><body name="info"><title><p>Информация за текста</p></title><section><p>© 1979 Атанас Далчев, превод от руски</p><empty-line/><p>Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007</p><empty-line/><p><strong>Публикация:</strong></p><p>ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ</p><p>ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ</p><p>ВТОРО ИЗДАНИЕ</p><p>Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ</p><p>Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ</p><p>Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА</p><p>Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ</p><p>9537526432</p><p>Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.</p><p>Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.</p><p>Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а</p><p>Печатница „Д. Благоев“ София</p><empty-line/><p>СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ</p><p>Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина</p><p>М—Л, 1959</p><empty-line/><p>Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3490]</p><p>Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00</p></section></body></FictionBook>