Един хитър човек напълнил една делва наполовината с тор, сложил отгоре масло и отишъл на пазара да продава тази делва. Дошъл до края на пазара и се разположил на почивка под едно голямо дърво. Също както този хитрец, друг един сложил в своята делва кал, а отгоре я закрил с бял мед; взел своята стока и също отишъл на пазара. И ето, вторият хитрец се приближил до дървото, под което почивал първият. Те се поздравили и притежателят на маслото попитал пристигналия:

— Какво носиш?

Другият отговорил:

— Нося за продан чист бял мед.

Тогава първият рекъл:

— А аз идвам на пазара да продам чисто масло и да купя за лекарство бял мед. Ако си съгласен, хайде да си разменим стоката.

Стопанинът на меда решил, че в замяна на своята делва с кал е намерил чисто, масло, зарадвал се и се съгласил. Той рекъл, че има много пчелни кошери и продава мед, за да купи масло за сватбата на дъщеря си.

— Твоето масло сигурно е най-доброто на пазара — рекъл той.

А притежателят на маслото на свой ред се зарадвал. Той мислил, че в замяна на лошата си стока е намерил чист бял мед. Разменили си делвите, разделили се и всеки тръгнал по своя път.

Стопанинът на маслото не могъл да се нарадва на своята хитрост и като повървял малко, открил делвата с меда само да го погледне; отгоре лежал бял и чист мед. Тогава взел една пръчка и почнал да разбърква меда, но видял, че вътре в делвата имало кал. Натъжил се отначало, а после разбрал, че е срещнал също такъв хитрец като себе си и се разсмял. А предишният стопанин на меда също разбрал какво се е случило. За да разменят още веднъж делвите си, те отново отишли на пазара и се срещнали.

Първият, предишният стопанин на маслото, отново седнал под дървото и попитал стопанина на меда:

— Ти ли си?

Оня отговорил:

— Аз.

Тогава взели да се ругаят, после се разсмели. След това решили да бъдат приятели, да построят къщите си една до друга и да станат съседи.

Посъветвали се как да живеят по-нататък, а на третия ден се разделили, за да отидат на един далечен пазар. Но и двамата въпреки уговореното решили да се върнат в къщи за хляб. Всеки от тях рекъл на жена си да добави в брашното пепел и да изпече питки. Жените направили всичко според заръката на мъжете. После мъжете отново тръгнали на път. Скоро се спрели на почивка заедно с търговците. За да приготвят вечеря, събрали дърва, донесли стомна вода и наклали огън. Единият от пътниците рекъл:

— Твоят товар е тежък; хайде днес да приготвим вечеря от твоето брашно, да хапнем, а утре от моето.

Другият отговорил:

— Не, твоят товар е по-тежък от моя, нека днес направим вечеря от твоето брашно, а утре от моето.

Дълго се препирали и легнали да спят гладни.

Настъпило утрото; търговците отново тръгнали на път и привечер стигнали до една река. Всички търговци приготвили обед и похапнали, а двамата хитреци все спорили и отново прекарали гладна нощ. После пак тръгнали на път и пак се измъчвали от глад. Тогава единият от тях отворил своя чувал и извадил бяла пепел вместо брашно. Хвърлил тази пепел във водата и като се престорил, че нищо не знае, започнал да хока жена си.

Тогава другият отворил своя чувал и казал:

— И моята жена е направила същото за мене! Посмели се двамата над своите дяволии и взели да се укоряват в хитрост. Оттук пословицата, че храна на двамата хитреци е бялата пепел.

После двамата гладни пътника стигнали до едно село и тръгнали да просят хляб.

Така вървели те от село на село и все мислели какво да правят. Най-сетне решили, че е най-добре да откраднат нещо и да хапнат.

Приближили до едно стадо овце, но пастирът зорко го пазел и те не успели да откраднат овца. Срещнали по-нататък стадо кози и крави, но навсякъде пастирите ги пазели зорко. После излезли на една равнина и от хълма видели как един селянин карал волове. Тогава единият от тях рекъл:

— Послушай, приятелю, да откраднем тези волове.

— А как да направим това? — попитал другият.

— Аз ще почна да викам оттук, селянинът ще се затече към мене, а ти тогава със своята хитрост вземи единия вол, а другия аз ще открадна някак си сам. Ще се срещнем пак на това място.

Речено—сторено: първият се развикал:

— А-а-а!…

Селянинът помислил, че разбойници обират някого на пътя, оставил си воловете, взел тоягата и завикал:

— Ида при тебе, дръж се!

Затекъл се при хитреца и попитал:

— Какво става с тебе?

— Видях долу в равнината един селянин с вол. Видях такова нещо, което би учудило всички; такова чудо! — изломотил хитрецът.

Обърнал се тогава селянинът, за да погледне воловете си, но видял само един. Помислил, че крадци са откраднали втория, бързо се спуснал от хълма и се затекъл към гората да търси своя вол.

А другият хитрец взел втория вол и го откарал. Селянинът се уморил да търси вола, излязъл от гората и изведнъж видял, че и вторият вол го няма. Натъжил се и си тръгнал за дома. А крадците се срещнали на онова място, дето се условили, вкарали воловете в една пещера и влезли и те. Тук заклали воловете и единият от тях рекъл:

— Приятелю мой, иди в село, донеси оттам огън, тогава ще изядем печеното. През това време аз ще приготвя месото и ще те чакам.

Вторият се съгласил, слязъл в селото за огън и се върнал. Но когато приближил до пещерата, чул как неговият спътник удрял с една пръчка по волския мехур и приказвал:

— Не ме убивай, почакай, ще дойде моят приятел, тогава всичко ще разберем.

Вторият бързо скрил огъня, като решил, че това е хитрост, върнал се в къщи и рекъл на жена си:

— Сложи ме в един чувал със сол, занеси ме при нашия съсед и кажи: „Моят мъж открадна тази сол; когато дойде твоят мъж, ще си я поделим, за да хапнем от месото на воловете, които те откраднали и скрили в пещерата“.

Жената направила така, както й било заръчано.

А жената на съседа с радост приела солта и скрила чувала под кревата. Вечерта хитрецът изменник се върнал в къщи и донесъл малко месо. После събрал децата и жена си и те пренесли останалото месо. Като седял в чувала със сол, съседът слушал стопанина на къщата да разказва как с ум и съобразителност го излъгал. Жената рекла, че нямала сол, но че й донесла съседката и разказала всичко, както станало. Мъжът й взел да подиграва глупостта на съседа си. В това време жена му отворила чувала и мушнала ръка, за да вземе сол. А съседът, който се бил скрил в чувала, я хванал за ръката. Тя се развикала уплашено:

— Ох, мили мой! Какво е това?

Тогава стопанинът попитал:

— Кой е?

— Аз съм — отговорил съседът.

— А! Ти!

И те дълго се чудили на хитрините си и се смели. След това заедно с жените и децата си разделили месото и се разотишли по къщите си. По този повод е възникнала пословицата: „Хитър хитрия няма да излъже. И двамата си ги бива!“

На другия ден двамата хитреци със семействата си излезли от къщи и се упътили в степта, за да хапнат месо и да си пийнат пиво.

Пред входа на пещерата те намерили пчели, които носели там мед. Тогава единият от хитреците се полакомил и мушнал в отвора на пещерата ръката си; а там имало змия и тя го ухапала. Той извикал. Другият хитрец веднага се стреснал.

— Какво намери там? — попитал той.

— Намерих такова кюлче злато, което ще стигне и за мене, и за децата ми — отговорил първият.

— Покажи ми го — рекъл вторият.

— Направи като мене, аз няма да ти го покажа, нито да го разделям с тебе — отговорил първият.

Като чул това, вторият бързо мушнал ръка в пещерата и змията тозчас ухапала и него. Той много се уплашил и като показал ръката си, рекъл:

— Гледай, ухапа ме отровна змия.

Така загинали двамата хитреци заедно.

© 1979 Атанас Далчев, превод от руски