<p>Светлана Фидосиева, Бойко Бетов</p><p>Зарадвай ме</p>

Зарадвай мес малки неща —обичамневажните,незначителните,незабележимите,неизползванитечесто жестове,процеса на ражданена усмивкатами харесва повечеот смеха,не ме обладавай —свий ми стомахана топка,не флиртувай,не чакай покана,зарадвай ме,тъй просто е…с малките радостиизпод ръцете ти…между пръстите мии струните типолъх от пръсти,потрепване на струна,пръститенедокосват струните,само полъхасвири попотрепването,звукаи полъхасе любят,междупръститеиструнитеще се родинай-чистатамелодия…между пръстите ти изтича косата мии струните ми вибриратполъх от пръсти, неканен, но чакан,потрепване на струна,цигулката мелодира,пръститене трябвада докосват струните,за ражданетона мелодиятаса достатъчниРазличното и Неусетенотопърво се раждамелодията,после звука,имасълзив очите мидошлида разпръснатмелодиятав звуциида я чуешпроцесите на ражданена усмивката,на мелодията,на поемането на въздух,на цъфтенето,на въздишането,на отпусканетоимат общо начало —чуванетона сълзите,не съм спиралада ги слушамедна звезда в окото,но само още звездапосле ъгълчето на устните,но само то,между тяхокеан от чувства,не бърза да прелеепрез бреговетена очите,на устните,чака приливароденот сърцетона Лунатазарадвай мес прилив,покана заполъхот потрепванетона пръстите,целувкатав ъгълчето на устнитене е измислица,тя се дава когатозвездата в очитестане истинскадори да е бездънен океана,шумее приливав тъмнината„непозната си,непозната…“като непознатинструменте тялото ми,толкованатегнати саструните,катона контрабас,койтодържишмежду бедрата сии напразнос безимения пръстсе мъчишда изсвиришнай-ниската октавав натегнатите струнина контрабасане играе безименния пръст,не свири така —попитай душата си,мелодиятамежду бедрата се раждаот най-ниската октаваизсвирена с цяла длан,от нарежданетона пръсти върху грифа,контрабаса е труден инструмент —място за пръстите няма,в това му е драматаотпускам струните,нека си почиватдо концертаследващ,когато ще ги опънешза най-ниската мелодияв изпотената си длан,тя е в меноще предии да сипомислилаза нея,ето я…но саморитъмаоркестрантите прибрахаинструментите си,остана свита на топка мелодияв празната зала,чувам,усещамтоновете на сърцено ми — ти…звездата преляи хукна към ъгълчето,задишаха заедно,нека аз да измисля ритъмана мелодията ти,продиктувай ритъма насърцето нида,ще бъдешнеравноделен ритъмна прибояв най-чистотопредутринно затишие,когато пясъка на дюнитенавътре във брегасънува изблици от пръски,но росата само меко лягапо малкото тревии то да ги нахрани,за другоняма сила…ще бъдеш ли прибоя ти далеченв най-чистото предутринно затишие,най-ниското звучене в неравноделен ритъмкрачетата на паяците вплитатнеравноделността в росата,в настъпващото светло,по цъфналите думи с „о“далечно слабоси играе с близко силно,най-ниско тихотозвучене преминавапрез артерията до вените,където сърцето е препятствиети си от съня мелодия,само в съняможе така да се Обичабез страх,без очакване,без съмнение,сякаш цял животси ми звучала,а сегав съня микато трела сизабравена на птица,като вдишване дълбокона плачещо детемежду двапоредни писъка…и ме разгорявашспиш ли…пустинята днесразцъфтя,спиш ли…изпий с менбутилка невидимостспиш ли…потрепват клепачите,търсят ръцете,насън линакърмих теи от твоята чаша отпих,спиш…очакваш ме,има значениевръщането ми впустинята — раяв пустинята се будяпоглеждам те — поглеждаш меи понеже няма съскакво да ме накърмишотново ме приспивашдалеч от погледите чужди,а после връщаш сеот утре за днесда ни откраднеш нежност…и да тръгнемлякото тиоще предида се събудя…отново…но във раямигпреди да се събудиш,мигпреди очите тида видятбялата ми кожа,превръзка азна своите ще сложа,за да не видишгрешния ми поглед,откраднах…както ме помоли,коее мое,коее ми,къде започваи завършвавсичко тище напиша върху тази кожаимето ти…дъха ми всяка сгъвка ще разтвориза да пусне шепотаа той…така ще те рисува,че най-накраяще се стопи във бялотои…перото ще забравирисувай без перонататъка,боите са достатъчниза краските,топлината на дъхаще ги разбъркакато във палитра,но…зарадвай месъс простичкатворба,рисуванав единединственцвяти…нека да е бялоти сииплатнотоипалитрата,там, къдетобоите щеразбърквами ще рисувам,терпентинана бялото титака меупоява,че дъха мивече не търсидругитеразцветияаз се чудехкакво ме упоява,оставамедо болкапобелелив бялотона белотата,радостта,запретнала ръкави,ни пометев обятиятанаЕдно,разбра ли…да,тя не се разбира,а се умеерадостта ни…чу ли кацането ив тишинатакато прицветяванена пеперудаслед дъждапо петолиниетона светлинатакак би го чул,паяжина ще го вземеако не отвориш очите си,капките ще композират блус,от който така ти прималява,че ще поискаш да сипаяжината…да,ще те пренесавъв шепипрез тихия шум на прибоя,за да ми разказваш послеза съня на бисера в мидатабисера спизначи пропускаседефена приказка,притвори ме във мидата,прибоя шуми,а ръцете ти —топли ли са…първо са студени,отдръпва се кръвта от тяхкато отлив,за да прелее другаде,но после вълните така заливатбреговете,че прилива е отлива отлива е прилив…и стават влажни те,така, че да не могатлъка да държати да окосяватвече звуцитеако откриешвхода към мен,ако разберешдали съмпсеиливълк,водаилиморе,изтичамилисе вливам,случвам ли сеилище бъда,тогаваизоставения дъхна самодивата,която те е кърмила,ще ме залюлеев твоята посока,а в менеще потича сокакъм надолу,и ще съм някакъвдруг бял цвят…солокапка водаили сълзами пречи да видянад твоето рамонебетос последните му лъчи,остани,ръцете тинека се сключатвърху гърба ми,за да видяпоследните капки звездинад рамото тиако ми позволишще мина през облотона рамото,ще тръгна по улеяна млечния път,ще изпия росатапо стръмнотои в долинатаще спра,ще легна,за да гледам звездитедокато гледашкъм звездитечуйзвукаот перцетопо струнитена китаратав косата ти,ще усетиш случванетоако моренот пътуванетоне заспишвъв долината,видима съм самоза този,койтоне гледа с очите си…какво е сърцето тижрецо,та виждатам, къдетопожелах даостана невидимашироко отворени са зениците на сърцето ми,за да виждат и в тъмното,на светло се свиват —това е пулса им,за да видиш във тях,с тях,трябва дада хванеш моментамежду два удара,тогава сърцето е пълнои зениците още не знаятда се свиват лиили да се разширяват…в това междуцарствиее домана магьосника-жрецвсеки жрецтрябва да правитреби…нека държа ръката ти,докатозениците ти решатда видят цветана очите мии когато го сторишжертвата ще ежертването насвиването,нали не те боли от светлото…