<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?><FictionBook xmlns="http://www.gribuser.ru/xml/fictionbook/2.0" xmlns:l="http://www.w3.org/1999/xlink"><description><title-info><genre>prose_classic</genre><author><first-name>Ангел</first-name><last-name>Каралийчев</last-name></author><book-title>Майчина сълза</book-title><keywords>Детска литература</keywords><lang>bg</lang><src-lang>bg</src-lang><sequence name="Най-тежкото имане" number="18"/></title-info><document-info><author><nickname>(неизвестен автор)</nickname></author><program-used>Mylib SfbToFb2 Converter, fb2cut 2.5.4, fb2cut 2.6.2</program-used><date>2010-07-04 23:58:40</date><id>http://chitanka.info/text/3383</id><version>0.1</version><history><p>0.1 (2007-08-31 08:00:00) — Добавяне</p></history></document-info></description><body><title><p>Ангел Каралийчев</p><p>Майчина сълза</p></title><section><p>Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.</p><p>Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.</p><p>Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:</p><p>— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.</p><p>— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! — промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна.</p><p>Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.</p><p>— Ах, колко съм уморена! — въздъхна тя.</p><p>— Откъде идеш? — попита любопитно лястовичето.</p><p>— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка: Аз съм сълза.</p><p>— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.</p><p>— Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:</p><p>— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.</p><p>— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.</p><p>— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета.</p><p>Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.</p><p>Сърцето на сакатото, лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.</p><p>— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.</p></section></body><body name="info"><title><p>Информация за текста</p></title><section><p>©  Ангел Каралийчев</p><empty-line/><p>Сканиране и разпознаване: unicode, 2007</p><p>Редакция: BHorse, 2007</p><empty-line/><p><strong>Публикация:</strong></p><p>Ангел Каралийчев, НАЙ-ТЕЖКОТО ИМАНЕ — ПРИКАЗКИ И РАЗКАЗИ</p><p>Съставител ГЕОРГИ СТРУМСКИ</p><p>Библиотечно оформление СТЕФАН ГРУЕВ</p><p>Редакционна колегия ЕФРЕМ КАРАНФИЛОВ, ИВАН ЦВЕТКОВ, ЙОРДАН МИЛЕВ, КАМЕН КАЛЧЕВ</p><p>Отговорен редактор НИКОЛАЙ ЯНКОВ. Редактор на издателството АННА ПАНЧЕВА</p><p>Илюстрации АЛЕКСИ НАЧЕВ. Художник на корицата РАДОЙ БОЯДЖИЕВ. Художествен редактор ИВАН МАРКОВ</p><p>Технически редактор ЕЛЕНА МЛЕЧЕВСКА. Коректор ТАНЯ СИМЕОНОВА</p><p>Първо издание. ЛГ. V. Тематичен № 13/9537172431/6006-2-79</p><p>Дадена за набор на 23. IV. 1979 г. Подписана за печат на 27. IX. 1979 г. Излязла от печат на 10. X. 1979 г.</p><p>Поръчка № 118. Формат 1/16 60&#xD7;90. Тираж 60 000. Печатни коли 16. Издателски коли 16. Цена 2 лв.</p><p>„НАРОДНА МЛАДЕЖ“ — ИЗДАТЕЛСТВО НА ЦК НА ДКМС. МОНОФОТО, ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗИЯ ДПК „Д. БЛАГОЕВ“. СОФИЯ — 1979</p><empty-line/><p>Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3383]</p><p>Последна редакция: 2007-08-31 08:00:00</p></section></body></FictionBook>