Дракони на пролетната зора

Ала когато дойде онзи час,когато слънцето преплита блясъкС догарящата светлина на лампитеВ дъга из локвите, аз тръгвам…И въпреки че бурята не спира,Си спомням Стърм, Лорана, другите…Най-вече Стърм, защото той умееда вижда слънцето през облак и мъгла.Как бих ги изоставил?Затова, във сянката —не твоята, а сянката на здрача,След който винаги настъпва изгрев,Аз яхвам бурята.

Макар и разделени, героите продължават неравната битка със силите на мрака. Но смелостта и бойните им умения не са достатъчни, за да надделеят в решителната схватка. Защото в небето над Крин отново се появяват драконите…